Част от умното ни бъдеще изисква да превърнем дома си в много по-свързано и смарт място. Днес това е напълно възможно, но за съжаление пред изпълнението на това изискване стоят немалко и изненадващи пречки. Те не са фатални, но водят до дискомфорт точно в мястото, което наричаме „нашата крепост“. И тук, подобно на умния град, решение се търси, и то активно.

Сега си представете следното. Започвате изграждането на умния си дом. Харесвате си пералня на LG, умни крушки от IKEA, бойлер на TESY, камери на Logitech и един термостат, на който пише „универсален“. Решавате, че искате да контролирате всички тях с Google Assistant, и си набавяте няколко устройства от Home линията на компанията. Навърз­вате всичко в сигурната си Wi-Fi мрежа, която покрива всяка точка от дома ви благодарение на удължителите на обхват и точките на достъп на TP-Link. Горди от свършената работа, сядате на канапето в хола, обръщате се към близкия Google Home Mini и казвате „OK, Google, включи лампите“… И няма никаква реакция. Опитвате отново, този път с бойлера. Отново нищо. Накрая успявате да активирате камерите и пералнята си, използвайки Google Assistant, но контролът ви през него е ограничен само до тях. Всичко останало работи само през специалното си мобилно приложение, заело място на смартфона ви.

„Какво точно се случва? Защо устройствата в умния ми дом не работят заедно, като една система? И как да го оправя?“, сигурно бихте се запитали в този момент. Отговорите на първите два въпроса изскочиха по време на разговора ми с Владислав Георгиев, управител на българската хостинг компания NS1, и проект­ния мениджър на NS1 Любомир Любенов. А решението, търсено в третия, е причината за нашата среща - новата услуга на компанията Mosquitto MQTT Server Broker.

Дисонансът на свързания дом

Преди 10 години понятията „умен дом“ и „Интернет на нещата“ звучаха като онова утопично бъдеще, което е изненадващо постижимо. Днес продължаваме да говорим основно за позитивите на умния дом, а компании като Samsung, Amazon и Google го правят да изглежда като най-лесната за интегриране система. Реалността обаче е различна. Свързаният дом има две малки мръсни тайни, за които не се говори изобщо - възможността за внедряване и богатството на ограничения избор.

Създаването на умен домен все още е твърде сложно за внедряване“, казва Владислав Георгиев. „Не обикновените потребители, а по-скоро ентусиасти се занимават в свободното си време да си създадат някакви автоматизации у дома. Купуват си Raspberry устройство, към което свързват всичките си домашни уреди, които искат да контролират. След това пишат скриптове и код - все неща, които могат да бъдат постигнати от хора, имащи опит с програмирането и имащи висока техническа грамотност.“

Така всъщност ентусиастите успяват, неволно или нарочно, да избегнат големия проблем, втората малка мръсна тайна, с която се сблъсква обикнове­ният потребител. Той отива при големите производители, които имат готови решения, но „това го принуждава да си купи всички уреди от съответния производител, за да създаде своя умен дом“, продължава г-н Георгиев. Това е зависимостта на потребителя от екосистемата на дадена компания. За да има единен софтуер, с който да управлява умния си дом, той трябва задължително да закупи хардуер, поддържащ този софтуер. Иначе се озовава в ситуация като описаната от мен в началото - устройства от множество екосистеми, които, вместо да улесняват живота му, го усложняват по неочакван начин. Той се оказва с пет различни приложения в ръка, а Google Assistant е способен да управлява само едно или две от устройствата му - онези, чийто производител влиза в партньорската програма на Google.

Свързаният дом има две малки мръсни тайни, за които не се говори изобщо.

Въпросната програма, в която към момента влизат около 200 компании, е опитът на Google „да стандартизира Интернет на нещата (IoT)“, включва се в разговора Любомир Любенов, „защото в момента IoT е страшно нестандартизиран. Общо взето, всеки прави това, което сметне за добре. Няма изградени специфични стандарти, които да позволят на потребителя да ползва едно приложение, за да управлява всичките си устройства от различни производители“. По мнението на г-н Любенов това, което Google правят, е стъпка в правилната посока, но и стъпка, която изхвърля от уравнението „умен дом“ малките производители. „Не можете да си купите нещо, което просто ви е харесало и ви върши нужната работа“, продължава той. „Ще трябва да купите нещо с марка Google или одобрено от компанията, защото иначе устройството няма да се свърже адекватно с всичко останало в умния ви дом.“

Да си създадеш екосистема

Решение извън големите екосистеми, както вече споменах, има - в лицето на персонализирано създадените умни системи на ентусиасти. Какво обаче е решението за обикновения потребител, ограничен от липсата си на техническа подготовка? „Универсален стандарт“, отговаря г-н Любенов. „Тогава производителите ще започнат да създават хардуер, който е съвместим с различни видове софтуер, а софт­уерните инженери ще могат да създадат софтуер, който да работи за огромен брой устройства.



Универсални устройства за умен дом в момента има, но липсата на поддържан софтуер ги прави по-трудни за работа за обикновения потребител. „Въпрос на време е те да станат по-лесни за настройка и да идват с предварително инсталиран софтуер“, продължава г-н Любенов. „Когато това се случи, нещата ще се променят значително. Потребителите няма да са изправени пред илюзията за избор, създавана от екосистемите на големите компании. В този момент универсалният стандарт, стандартизирани неща, дори и да са една идея по-нефункционални или по-лошо функционални, въпреки всичко те ще са по-удобни за работа за потребителя за в бъдеще. Реално потребителят ще има възможност да си създаде собствена екосистема.“

Но за създаването й трябва опорна точка. В тази точка трябва да се намират две основни неща: софтуерът, чрез който да управлявате умния си дом, и базата, в която да се събират данните от всичките ви датчици. Тук се проявява основната роля на хостинг компаниите в лицето на:

Mosquitto MQTT Server Broker

Най-просто обяснено, това е сървър, който се управлява изцяло от клиента. „Той инсталира на него каквото пожелае, настройва го по начина, от който има нужда, и му дава възможност да направи IoT свързаност - да инсталира система, която да събира данните от неговия датчик за управление на умния дом“, обяснява г-н Георгиев. „След това тази статистика може да бъде използвана от домашния сървър за управление на умния дом, така че той да извършва различни видове действия.“ Например при достигане на определена температура да се включва отоплението или в определен час да се активира специфична система. Тоест личната ви екосис­тема от разнообразни по вид и производител устройства да работи по същия начин като екосистемата от устройства на Google или Samsung. Собственият ви сървър на практика представлява платформата за управление и събиране на информация, която автоматично получавате със закупуването на устройство на голям производител. На него поставяте универсалния софтуер, контролиращ всички устройства, и събирате данните за функционирането на всяко едно от тях. Но без да сте ограничен от стените на определена утвърдена екосистема.

Потребителят има два варианта: да заложи на голяма екосистема или сам да си създаде такава.

Идеята при нас е да има стандартизиране, което обаче всеки клиент да реши как да използва“, казва г-н Любенов. „Това дава изключителна свобода на клиен­та, и то не само при първоначалното закупуване на умните устройства. Ако в един момент той не е доволен от услугите на хостинг доставчика си, той може да го смени и пак да продължи да използва същите устройства. Това не може да се случи, когато сте вързани към Google или Amazon. Там илюзията за алтернатива идва на солена цена, защото, ако решите да преминете от едната екосистема към другата, ще ви се наложи пълна смяна на устройствата.“ И макар NS1 да са първата българска хостинг компания, която предлага такава услуга, Владислав Георгиев и Любомир Любенов наричат това „тренд, който се надяваме да стане доста по-масов и достъпен за потребителя“. За последното те не пропускат да споменат, че поддръжката и интерфейсът на Mosquitto са изцяло на български език.



Това е само един от двата плюса, които местната услуга предлага. Другият е свързан с бързината на връзката между устройствата и сървърите, която е доста по-бавна при използване на MQTT брокер в чужбина. Нещо, което българските потребители използват в момента поради липсата на такава услуга в България досега. Цените също ще са конкурентни спрямо тези на щатски хостинг компании, особено ако имате регистрирана по ДДС фирма.

Нямаше как за финал да не ги попитам за пример на вече активен MQTT сървър, но двамата предпочитат да запазят мълчание. „В момента сме в тестови фази с няколко наши клиенти“, споделя г-н Любенов. „Услугата е много нова. Надявам се скоро да можем да разкажем за реални, напълно функциониращи умни домове, залагащи на MQTT.“ Във всеки случай те са оптимистично настроени към развитието на подобни „персонализирани екосистеми“ за умни домове в страната ни, защото, както Любомир Любенов каза за финал: „И тук, в България, иновацията се превръща в движеща сила“.

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от HiComment

Спомен за синьото лято в Мадрид: музика, сангрия, технологии и още нещо

8 | 06.10.2018