“Как се прави добра камера в смартфон, кое е най-голямото предизвикателство”. Не успях да видя човека, който зададе въпроса, въпреки че в залата не бяхме толкова много - може би около 30-тина представители на медии и фотографи, поканени от Leica и Huawei. Намирахме се съвсем близо до сградата на Leica във Вецлар, Германия. Компанията се помещава в нея от началото на 2014 година. Тя обаче не беше единствената постройка в Лайц Парк (Leitz Park, носещ името на основателя на компанията Ернст Лайц) - имаше просторен площад с някои от най-значимите снимки, направени с Leica, малък фонтан, хотел, кафе и още няколко сгради. Погледнат отгоре, целият комплекс на Leica напомня бизнеса на компанията - обективи, фотографски ленти, фотоапарати.

Очаквах с интерес отговора на др. Флориан Вайлер, ръководител оптичен дизайн в Leica. “Ще отнеме няколко часа, за да разкажа целия процес”, усмихна се той и добави нещо, което е колкото просто, толкова и трудно - “В началото имаме идеята, концепция къде искаме да стигнем”. Др. Вайлер не крие, че процесът е пълен с предизвикателства и дори понякога не са сигурни, че имат техническото решение. Върху него обаче работи не само общият екип от инженери на Huawei и Leica, но и хората от центъра за развойна дейност, концентиран изцяло върху тази задача - камерите във флагманите на китайския производител, които носят не само бранда на Leica, но опита на германския производител във фотографията. “Без добри лещи, няма да уловим светлината както трябва”, влезе в подробнисти др. Вайлер. “Лошият сензор ще развали изображението. Обработката на снимката също е много важна и завършва процеса”. Тогава в отговора се включи Питър Годен, глобален маркетинг мениджър в Huawei. “И използваме наш чипсет”, обясни той. Това е много важно, защото по този начин компанията може да контролира всички процеси и не зависи от външни производители. Това дава възможност на инженерите да пробват, настройват и променят, докато не стигнат до “идеята” - резултатът, който е заложен още в началото.

Добре дошли в Leica

Именно тази дума залегна в съзнанието ми. Тя е най-важният етап от всяко велико постижение, но мното често е и... най-лесният. Историята е видяла прекалено много страхотни идеи, които остават нерелеализирани, защото на хората зад тях им липсва фокус, желание, правилен подбор на приоритетите или мотивация. Разхождайки се по-късно в сградата на Leica, заобиколен от известни фотографии (на Мохамед Али, Че Гевара, целувката на Таймс Скуеър, червеният флаг над Райхстага) и ключови модели на Leica и със смартфон с тройна камера в ръка, беше ясно, че тук идеите са били постигнати. Или поне най-ключовите от тях.

Зад вратите на Leica

Самата сграда и идеята за комплекса се ражда преди близо 10 години. Първоначално основната постройка в комплекса, където са офисите, изложбата, музеят и производството на лещи, е проектирана с квадтратна форма, но в даден момент др. Кауфман, председател в Leica и един от хората, отговорни за развитието на компанията днес, решава, че не отговаря достатъчно на идеята на производителя. Така тя се оформя като тялото на фотоапарат.

За фотографите, които вдъхновяват хората.

“Стъклата са като фотографски ленти. Тук винаги имаме изложби, които се сменят на всеки три месеца и често има снимки от фотографи, които макар и да не снимат с наши камери, вдъхновяват хората”, обясни представителят на Leica, докато минавахме покрай една таква изложба. Стигнахме до стъклени щандове, в които се виждаха десетки копия на различни модели фотоапарти Leica. “Най-приятният начин да разбереш, че създваш нещо много готино е, ако някой те копира”, обясни той с усмивка, като след това се обърна към колекцията с най-известните снимки, напрвени с Leica.

Най-известните снимки, направени с фотоапарт Leica

Сред тях имаше толкова много силни и разпознаваеми кадри, но и много снимки, които са надхвърлили границите на уловения момент, за да се превърнат в символ на нещо повече. Би било прекалено и дори наивно да твърдим, че такива кадри са запечатани само през обектива на Leica, но пред очите ми бяха десетки снимки, заредени с емоция и история. Истината е, че може да се напише още един огромен текст, ако трябва да разкажа дори по едно изречение за всяка снимка, но няма как да пропусна невероятния кадър на Ник Ут. Може би това е един от най-ярките символи на силата на фотографията. Известна като “Напалмовото момиче” или “Терорът на войната”, тази снимка изобразява ужасяващата гледка на деца, бягащи от селцето Транг Банг във Виетнам. Ут, младият фотограф на АП, улавя този кадър, преди да помогне на децата. Хората бягат от пламъци, след тях е димът, а от всяка част от снимката се усеща страдание. Когато снимката се появява в САЩ, изцяло променя мнението на хората за тази война, започват протести. Съвсем явно доказателство, че една снимка може да промени много.

Ник Ут със "снимката, която сложи край на войната". Снимка: Ник Ут

Преди да влезем зад вратите на производствената част на Leica, минахме през знаковите модели за компанията - от първия фотоапарат L-1 (тук седеше копие, защото оригиналът е в трезор), през първия модел със системата М от 1954 година, “франкенщайн” апарата Leica R8, най-сложният модел, изработен от компанията и S1 - първият й изцяло дигитален апарат.

Първият фотоапарат Leica от 1914 година

Когато влязохме в производствената част трябваше да приберем телефоните си. Тук не можехме да снимаме. “Преди имахме 150 различни видове стъкло за изработката на лещите ни, но днес са 50 - от много меко до твърдо почти колкото диамант”, обясни нашият гид. За изработката на стъклата се използва предимно пясък от Германия, като 20% се внасят от Япония.

В центъра на Leica работят 700 човека, от които около 300 са в производството. В Португалия има втори цех от 70-те години, като там има същия брой хора, но почти всички са заети в производството. Причината е, че там се изработват повече неща, като например корпусите на фотоапаратите. “Всичко, което е свързано с качеството на снимките, като калибриране на сензорите, се прави тук”, обясни човекът от Leica.

“Тук правим два типа лещи - сферични и асферични”, добави той. Първите са по-лесните за производство, но вторите изискват много внимание. Те могат да се купят и от други компании, “но с много по-ниско качество”, добави с усмивка водачът ни в сърцето на Leica. Тук те преминават редица процеси, като първият отнема до 2.5 часа, след който се постига качество от 3 до 5 микрона - отклонението от търсения резултат. “Това качество може да се открие в много от конкурентите ни. Ние обаче подлагаме на лещата на още фини процеси за полиране, които могат да отнемат още около 5 часа, но накрая имаме отклонение от 0.1 микрона”, обясни той. Максималният капацитет на производствения отдел е 24 лещи на ден, а понякога една смяна може да направи само две лещи. “Производствената цена на една леща е между 300 и 600 евро”.

Докато се разхождаме, от групата попитахме за лещите за флагманите на Huawei. “Те се произвеждат в Китай, но по подадени от нас параметри и пълна инфорамция. Ние пресмятаме всичко и казваме на Huawei как да настроят машините си, какви показатели да сложат, за да се получи качеството, което търсим. Качеството, зад което можем да застанем с името си”, беше бързият и сигурен отговор. Последва още един въпрос, на който той отговори с усмивка “Не, пластмасови са. Би било невъзможно да изоплзваме толкова малко стъкло”.

Излязохмме през големи врати и оставихме хората в бели престилки да работят спокойно. Нас ни очакваха още интервюта и интересни срещи.

Различното

Преди обаче да вляза в стаята за интервюто с др. Флориан Вайлер, Питър Годен и  Мариус Ешвайлер, глобален директор бизнес развитие в Leica, имах щастието да съм част от фотографски кръжок, воден от модния фотограф Алекс Ламбрехтс, който започна на площада пред сградата на Leica, а след това стигна и до центъра на Вецлар - мястото, където е направена първата снимка с фотоапрат Leica. Неотдавна ви разказах малко повече за тази първа среща с него, а скоро ще споделя отделно и за съветите, които ни даде той за фотографията.

Само след няколко минути в компанията на Алекс разбирам защо още преди години си е паснал толкова добре с фотоапаратите Leica, а сега използва и Huawie P20 Pro в ежедневието си - той е интересен, емоционален и отдаден на професията си. Но не по онзи вманячаващ начин, а с желанието да създадеш нещо ново, нещо по-различно.

Алекс разказва своето разбиране за фотографията

“Прави наобратно”, посъветва ни Алекс. “Копирането е добре в началото или в малкия град, но има толкова начини да разкажеш историята”, добави той, докато показваше някои от своите снимки - модели, бански, но много по-различни от тези, които ще видите във всяко списание. Леко тъмни, има усещане, има чувство, има го различното. То е залегнало и в самите Leica - още преди 100 години с онзи първи модел, който, както споменах по-горе, днес се намира в трезор.

Преди 1913 година фотоапаратите са големи, крехки и трудни за пренасяне. Време е това да се промени с интересния страничен проект на Оскар Барнак.

Алекс е сред журито във фотографския конкурс Huawei Next-Image, в който можете да участвате с ваши снимки.

Барнак работи за Ernst Leitz Optische Werke и ръководи разработките на микроскопи. Опитът му с оптични стъкла поражда и любопитство към фотоапаратите. Барнак се наслаждавал на пейзажната фотография, но не и на носенето на големите фотоапарати, с които да я практикува. Това го тласка към разработка на нещо по-малко и удобно. Да, първата камера Leica.

Обратно в настоящето

Споделих историята, защото тя е ключова за партньорството между Leica и Huawei. Смият Питър Годен наблегна колко е било полезно инженерното минало на двете компании, за да се получи доброто партньорство. “Връзката ни е таква, че носи плюсове и за двете страни”, добави той. “Но не само това - също и подходът ни към фотографията - ние поставяме снимащия в сърцето на това, което искаме да постигнем”. След това направи важното общение - “и двете компании разбираме, че накрая героят трябва да е фотографът. Той е на първо място”.

Снимка: fotosidan.se, Питър Годен, Мариус Ешвайлер и  д-р Флориан Вайлер

Идеята за партньорството между двете компани възниква преди няколко години, но първият резултат от него се вижда в Huawei P9, който е представен през април 2016 година.

“Виждаме мисията си не просто в това да правим супер лещи и да превръщаме купчина части във фотоапарати”, сподели Мариус Ешвайлер и добави, че това е основната работа на компанията, но мисията й е “потребителят да прави страхотни снимки”. Ешвайлер се върна назад във времето и си припомни, че някъде през 2013 година Leica започва да търси партньор, с който да приложи опита си през годините в мобилната фотография. “Търсихме партньор, който вече е добър във всичко останало, но не искахме да сме просто един надпис. Имаше компании, които искаха само брандинга ни, но нашата цел беше да участваме в създадаването на камерата. Huawei търсиха именно партньор”.

Първата среща между двете компании е през лятото на 2014 година и Ешвайлер си припомня с усмивка, че когато са дошли представителите на Huawei, целият комплекс е бил като призрачен град. “Беше първият ни мач на Световното първенство по футбол и нямаше никой”, сподели той с престорена тъга, че е изпуснал победата на Германия над Португалия. След това се засмя.

“P20 Pro има камера, която можеш да предизвикаш, на която можеш да разчиташ, че ще получиш нещо интересно"

Историята показва, че разговорите са минали добре, а първият резултат идва след малко по-малко от две години. Никой не е искал да бъза, защото целта е била създаването “на нещо качествено”. Част от задачата е да накарат екпите на двете компании да работят заедно по най-правилния начин. Затова и се сформира общ екип от инженери на Huawei и Leica, катко и екипът за развойна дейност, който вече мисли върху следващите поколения камери.

Тройната камера

Всички усилия се отплащат. Най-ясен знак за това е тройната камера в Huawei P20 Pro, която не само получи най-висок резултат от DxOMark (независим сайт, който оценява професионално камери и фотоапрати), но и задмина втория с цели девет точки - нещо, което не се беше случвало преди. “P20 Pro има камера, която можеш да предизвикаш, на която можеш да разчиташ, че ще получиш нещо интересно. Искахме да излезем извън границата, да поставим в ръцете ви камери, които да ви вдъхновяват да снимате повече. Да правите снимки, в които се усеща емоцията”, Питър обобщи усилията на двете компании. И не мога да не се съглася с него. Точно това е впечатлението, което камерите на последните флагмани на Huawei, остават в мен. Снимките рядко могат да се нарекат перфектни, ако ги разглеждаме като математическа формула, но имат емоция и винаги, абсолютно винаги тези телефони ме предизвикват да снимам повече, особено с монохромният сензор. “Мобилното устройство е друг инструмент за твореца да създаде нещо ново”, сподели с мен Алекс. “Качеството е факт, но творецът трябва да избере съобщението си, да избере това, което иска да разкаже”.

В края на разговора стана въпрос и за изкуственият интелект в P20 Pro. Очаквах, че човек като Алекс може би ще бъде по-скоро скептичен към тази технология, но той се усмихна, когато беше спомената. “Начинът, по който разпознава сцената, е страхотен”, развълнувано заяви и след това добави - харесва ми, че той може да е мост между хората, които тепърва започват да снимат, и добрите снимки. Усмихна се отново. Именно това е целта на мобилната фотография - да изразяваме себе си, да разкажем историята си. И Leica и Huawei разбират много добре това.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Мутацията на технологичния ни свят в октомврийския брой на HiComm

2 | 15.10.2018