Когато посещаваме за N-ти път дадено голямо изложение, неизбежно се явява желанието да видим нещо повече от обичайното – да ни изненадат приятно. Експото IFA, традиционно провеждано в Берлин, тази година успя да го постигне – къде по правилния начин, къде... не съвсем. Със сигурност IFA 2015 контрастираше със спомените ми от предишни години, но не мога да преценя дали промените са за добро или към по-лошо. Може би ще си го изясня сега, докато обобщавам пресните си впечатления.

Текст: Иван Георгиев

Да бъдем по-конкретни за „нещата“

Върху концепцията „Интернет на нещата“ (Internet of Things или IoT) се работи от доста години насам, но като че ли никога досега не сме имали ясна, пълна и конкретна представа за практическото приложение на въпросните „неща“. Причината за това не е само в предимно теоретичното представяне на тенденцията, колкото в противоречивите послания и проекти на отделните производители в технологичния бранш. Съвсем отделен е въпросът, че под IoT не се разбира непременно едно и също в потребителската електроника, в бизнеса и във военно-индустриалния комплекс.

Смятам, че IFA 2015 успя да хвърли повече светлина по тази необятна тема. Устройствата, разработени и произведени от големите компании, вече не са просто „неща“, а конкретни комерсиални продукти с отличаваща се визия, запомнящо се търговско име и грамотно изброени функции. Ако попитате консултантите достатъчно любезно и в точния момент, можеха да ви кажат и цените на продуктите с предстояща премиера.



За да не бъда голословен, ще уточня, че имам конкретно предвид галактиката от джаджи, обявени на пресконференцията на Samsung и показани на щанда им – като се почне от SleepSense (устройство, което „помага да разберете по-добре съня си“), като се премине през сензорите и камерите за отдалечен мониторинг на дома ви и се стигне до сътрудничеството на технологичния гигант с BMW и Volkswagen. Последното е особено интересно, но подробното описание на този интересен съюз заслужава цяла отделна статия. Затова тук само ще посоча типичния пример, че можете да пускате отдалече и отрано климатика на колата от смартфона или умния си часовник; никога вече няма да се чудите дали сте заключили вратата; водите безопасни разговори, докато шофирате; не е страшно и ако забравите къде сте паркирали.

 

Когато не сме толкова конкретни

На IFA 2015 можеше да се види и другото лице на IoT. Негови представители са компании, които виждат, че концепцията е перспективна, но не разполагат с инженерния и финансов капацитет, за да я реализират по начин, разбираем и приемлив за публиката. Например, както си се разхождах от хале в хале, от щанд на щанд, изведнъж попаднах на едно място, наето за демонстрации на 3D принтери. В едно от кьошетата обаче, върху някакъв шкаф, беше провесен един потник, накичен със странни пластмасови „неща“.

След като на няколко пъти хвърлих поглед към този кът, който беше като грозна кръпка в залата, забелязах, че азиатското девойче, сложено като консултант там, е регистрирало интереса ми, но не го е интерпретирало по правилния начин – даваше ми знак да се приближа, за да ми обяснява. Единственото, което успях да разбера от ужасния ѝ английски, беше, че неугледните пластмасови „неща“ са сензори като онези в спортните умни часовници.

Запитах се – кой ще си купи такъв сензор, който е с размерите на четири часовника и е нашарен във всевъзможни кичозни краски. Сякаш прочела мислите ми, консултантката поясни, че джаджите можели да се поставят и под потника. След това се загледа уплашено някъде встрани и ме помоли да снимам стоката. Явно някой я наблюдаваше как се справя и щеше да има проблеми, ако слушателите й не демонстрират „достатъчно интерес“.

 

Мога да посоча и други подобни примери,

но този чудесно илюстрира контраста между водещите компании и пълните аматьори. С него искам да подчертая и че никога досега на IFA не съм попадал на чак такъв непрофесионализъм – нито щандът беше като щандовете, нито стоката от битпазара беше за експо на такова ниво, нито консултантите бяха компетентни. И в предишни години съм се натъквал на сходни шедьоври, но винаги съм изтъквал в статиите си, че те бяха типични само за китайските халета в панаирното градче на Берлин и никога досега не са мигрирали към залите, в които наистина се предлага най-новото от технологичния свят.

От друга страна обаче, може би трябва да отчетем тенденцията, че по-скромните производители тепърва ще стават все по-склонни на агресивно проникване във владенията на големите играчи. Вероятно това е въпрос на оцеляване за тях. Може мотивите да са основно икономически. Не знам, а едва ли има и еднозначен отговор. Но във всеки случай кризата, която Германия отчита с тъй наречените бежанци, имаше аналогично и изумително сходно проявление на IFA 2015, само дето там мигрантите бяха от по-далечни места на Азия и си носеха разни „смарт неща“.

 

А като казах „агресивно“, не преувеличавам

За пръв път в тъй наречената international зона (разбирайте китайското хале) по-едри от мен азиатци буквално ме дърпаха, за да ме осведомяват за новите стоки. Признавам, имаше и доста читава или поне прилична стока – например преносими зарядни и доста сносно предаващи LED дисплеи. Но някак не мога да се отърся и от спомена за някакъв смарт овлажнител за въздух, който се потапяше във вода и незнайно по каква причина трябваше да се разглобява направо в нея. Сякаш ток ме удари – парализирах се с ококорени очи, гледайки как гордият представител на производителя с голи ръце подмени някаква част, докато съмнително изолираните жички едва-едва докосваха водната повърхност.

Никога в предишни години не съм бързал да напусна international зоната, а сега го направих. Явно съм подминал като крайпътен знак една китайка, която е опитала да ме заговори, защото на изхода, по-точно в отражението на една от вратите, видях как жената ме проклина в гръб с едно „интернационално“ движение на ръцете. Да, за пръв път на IFA се натъкнах на агресия и беше леко злокобно. Продължава »

Да се върнем към (засега) преобладаващата цивилизована част

Щандовете на реномираните производители на потребителска черна и бяла техника бяха от лъскави по-лъскави. Сред най-големите, заемащи цели зали, бяха тези на LG, Panasonic, Philips, Samsung, Sony и Vestel, като по отношение на размера и интелигентната подредба на стоката не им отстъпваха тези на Huawei, Skyworth и Hisense. Обръщам внимание на последните три, за да подчертая, че китайското представителство не беше само зловещо. Далеч съм от всякакви такива предразсъдъци.

Даже бих добавил, че специално щандът на хонг-конгската компания Skyworth беше десет пъти по-голям от този, да речем, на Sharp, а качеството на картината от нейните телевизори беше практически неразличимо от дисплеите на други водещи марки. Така че, ако нещо е стойностно и адекватно промотирано, винаги ще получи моите симпатии и уважение – независимо от произхода му.

 

HDR поддръжка – сякаш са се наговорили

На първата IFA, която посетих, голямата новост при телевизорите беше поддръжката на 3D мултимедия. През следващите години дойдоха различните поколения умни модели, а след това и извитите дисплеи. Сега голямата изненада беше поддръжката на HDR сигнал от различни източници – телевизионни и плейъри. Високият динамичен обхват беше обявен от различни производители, всеки от който го представи за свое оригинално хрумване, но ситуацията е малко по-различна. Те може и да имат индивидуални договорености с доставчици на HDR съдържание, обаче стандартът е един и може да се каже, че отделните компании са част от голям алианс, поддържащ установения HDR стандарт.

Тъй като поканата ми за IFA беше от Samsung, имах възможност да присъствам на пресконференцията и да разгледам на спокойствие телевизорите, преди изложението да е отворено за публика. Компанията запазва своя SUHD бранд, с който маркира най-добрите си 4К модели, повечето от които, разбира се, са смарт и базирани на операционна система Tizen. На експото можеха да се видят 28 извити (Curved) SUHD телевизора, като диагоналите им варираха от 48 до 105 инча.

 

Другите водещи производители на дисплеи

Другият южнокорейски производител – LG Electronics, беше единственият, който сериозно обръщаше внимание на пасивната 3D технология в своите 4К телевизори. Първоначално помислих, че от LG опитват да хитруват, като демонстрират новите си дисплеи в затъмнени помещения, като по този начин изкуствено елиминират отраженията и отблясъците по екрана. Едва на втората обиколка в залата им загрях, че всъщност идеята им е гениална, понеже показва способността на телевизорите им да изобразяват напълно наситен черен цвят, като така се сливат с околната тъмнина.

Ако до миналата година основната отличителна характеристика на телевизорите Philips беше технологията Ambilight за разпръскване на динамично променяща се светлина извън очертанията на екрана, тази година уникалното за тази компания е издигнато на съвсем ново ниво. 65-инчовият 4К модел Philips AmbiLux идва с вграден проектор, който не просто осветява и оцветява стената зад екрана, но тази стена става като част от киноекран, върху който се прожектира част от действието. Сега наистина може да се говори, че чрез AmbiLux размерът на екрана става още по-голям, отколкото предполага рамката му.

Sony и Panasonic също имаха чудесни 4К телевизори, само че те не бяха ясно изразен акцент на съответните им щандове. При Panasonic сериозно внимание беше обърнато и на кухненските електроуреди, докато при Sony имаше фантастичен кът за друга аудио-визуална техника, където особено интересни бяха демонстрациите на фототехника, като за целта посетителите на експото можеха да снимат истински очарователни модели.

 

Първият Ultra HD Blu-ray плейър

Повечето производители адаптираха поточните си линии за производство на 4К/UHD панели, което доведе и до значителното им поевтиняване. Днес дори е възможно да намерите по-достъпен 4К модел в сравнение с почти аналогичен Full HD. Ако ще си купувате нов телевизор, трудно може да се изтъкне аргумент срещу това да е 4К. Съдържание също има в изобилие – предимно от онлайн източници, били те безплатни, или платени.

Отдавна се говореше за нов Blu-ray стандарт с Ultra HD резолюция на картината, даже се твърдеше, че ще стартира от 2015 г., но една от изненадите на тазгодишната IFA беше точно в това отношение. От една страна, официалният дебют на такъв плейър беше отложен за 2016-а, а първият модел не е, както се предполагаше, от Sony или Panasonic, а от Samsung. Ще го познаете не само по името на производителя върху корпуса, но и по цялостния дизайн, издържан в същата извивка, с която идват и върховите SUHD телевизори на компанията.

 

Тумба-лумба или американизацията на IFA 2015

В сферата на интересите ми попадат всякакви аудио-визуални устройства, затова обърнах внимание на най-новите решения за озвучаване. Всъщност, ако се каже, че имаше нещо действително ново, ще е силно преувеличение. По-скоро можем да говорим за усъвършенстване на наличните технологии и утвърждаване на отдавна отчетени тенденции.

Аудио решенията за дома са представени от компактни безжични говорители, способни да доставят музика и подкастове от интернет. Разликите във функциите са пренебрежимо малки, а отделните производители залагат основно на дизайна. Моделите за дома са стилни и максимално мощни, докато тези за навън привличат погледите с ярки цветове и издръжливи корпуси.



За да се откроят и да привличат повече внимание, някои изложители си бяха организирали цяла шоу програма, включваща инфантилни танци на девойки по оскъдно облекло и не по-облечени консултантки. Може би най-фрапиращият пример беше на щанда на Altec Lansing, където положението не излишаше извън границите на допустимото, но е спорно дали беше в границите на благоприличието...

Опазил ме Господ да съм против извадените на показ женски форми, но си мисля, че те трябва да се вадят на място. А мястото им определено не е в хангарите на Messe Berlin, защото там не изглеждат еротично, а абсурдно, като единственото, което постигат, е да отвличат вниманието от истинските звезди на експото – технологичните продукти. Разголените мадами обаче от доста години са обичайна част от пейзажа на американските изложения. Там даже си имат термин за тях – booth babes (мацките от щанда). Вероятно е било просто въпрос на време, искаме ги или не, да дойдат и на европейска почва.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Social

Младото поколение започва все повече да харесва Microsoft

31 | 21.05.2018