Telenor може да излезе от България и да продаде едноименния мобилен оператор в страната. Потенциалната сделка най-вероятно ще бъде оформена като пакет, в който са включени още операциите на норвежкия телеком гигант в Сърбия и Черна гора, като общата цена е 2 млрд. евро. Споменава се, че и бизнесът в Унгария може да е включен в сделката. За това съобщава „Капитал“, като се позовава на специализираното издание Mergermarket. Според информация на българската медия купувачът е избран през декември, но няма данни кой е точно. По непотвърдена информация на HiComm за продажбата на местното звено на Telenor се говори от близо половин година, но чак сега започват да се появяват по-достоверни източници. От централата на норвежкия гигант обявиха пред HiComm, че компанията по правило не коментира слухове или спекулации. По този начин цялата информация до момента не е официална и засега непотвърдена.

Спряганите купувачи

Източниците на „Капитал“ спрягат като потенциален купувач американския инвестиционен фонд KKR, който има дългогодишни амбиции в телеком сектора в региона. През 2013 г. придобива водещия сръбски кабелен оператор SBB/Telemach за 1 млрд. евро. Две години по-късно KKR участва чрез съвместното си дружество United Group за придобиването на активите на медийната компания CME в Хърватия и Словения. Американският фонд също се включи в първия и във втория опит за продажбата на българския кабелен оператор „Близу“ през 2013 г. и 2015 г. съответно. KKR също така се оглеждаше за придобиване на БТК и „Глобул“ в предишни години. Инвестиционният фонд е вложил към средата на 2017 г. над 8 млрд. долара в телеком сектора. Според друга информация одобреният купувач за българския Telenor не е от региона, което изключва KKR. Реално все още няма потвърдена информация нито за сделката, нито за потенциалния нов собственик на телекома.

Telenor Bulgaria CEO

Големи инвестиции и добри резултати

През 2013 г. Telenor влезе в България, като придоби втория по големина мобилен оператор и третия по приходи телеком „Глобул“ за 717 млн. евро. Норвежкият гигант даваше всички индикации, че инвестицията е с дългосрочен хоризонт. От една страна беше обявена пълна подмяна на мрежата (т.нар. network swap), която по оценки на експерти е около 300 млн. евро въпреки твърденията на ръководството, че те са завишени. Това позволи бързото пускане на мобилни услуги от четвърто поколение (4G). Допълнително компанията предприе пълно ребрандиране от „Глобул“ на Telenor, за което също са инвестирани допълнителни средства. Приблизително всички вложени средства на норвежкия телеком са около или над 1 млрд. евро от 2013 г. насам. Самото ръководство на Telenor също така нееднократно публично заявяваше, че плановете им в България са дългосрочни.

Какво е променило мнението на норвежкия телеком? Отговорът е по-мистериозен и от потенциалния купувач. Трите най-спрягани пазара – България, Сърбия и Черна гора, за последната година са на печалба и няма индикации за свиване на бизнеса. Или поне промените са минимални. Българското звено за деветмесечието на 2017 г. (годишният отчет за цялата група се очаква на 31 януари) отчита 98 млн. печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) срещу 97 млн. лева за същия период от предходната година. Приходите се увеличават с 10 млн. лева за периода януари-септември – 498 млн. лева срещу 488 млн. през 2016 г.

Представянето в Сърбия и Черна гора е малко по-слабо, там приходите за същия период се свиват до 2854 млн. норвежки крони спрямо 2912 млн. норвежки крони, отчетени през първите девет месеца на 2016 г. EBITDA расте незначително с 10 млн. норвежки крони до 1100 млн. Бизнесът в Унгария има сходни резултати – приходите се увеличават минимално от 3342 млн. на 3397 млн. крони на годишна база за деветмесечието на 2017 г., а EBITDA от 1075 на 1161 млн. крони. Има логика Telenor да включи и Унгария в потенциален пакет, защото така реално напуска целия регион, като разликата в представянето от гледна точка на ръст на четирите пазара е минимална.

Потенциална заплаха

Потенциална заплаха в дългосрочен план, която да е подтикнала норвежците да мислят за излизане от региона, е, че и в четирите страни намалява броят на абонатите. Към септември 2017 г. в България те се свиват от 3.54 на 3.23 млн. при сравнение на годишна база. В Унгария намаляването на потребителите е със 107 хил., а в Сърбия и Черна гора – със 186 хил. Пускането на 4G услуги, както и допълнителни възможности вдигна средния месечен приход от абонат (ARPU) в България от 12.6 на 13.4 лева за деветмесечието на 2017 г. Сходна е тенденцията в останалите държави, но това може да не е достатъчно успокоение за Telenor, ако ситуацията със свиването на абонатите продължи през следващите години и те да не са видели перспектива в региона при прозорец от повече от пет години например. Естествено това е само непотвърден официално анализ.  

Статията е обновена на 19 януари в 15:30 ч, като в началото е добавена официалната позиция на Telenor Group по темата.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Social

Младото поколение започва все повече да харесва Microsoft

31 | 21.05.2018