"Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие."

Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените“

 

Да започнеш ревю на видеоигра с литературен цитат е необичайно, но в случая е доста подходящо, когато става въпрос именно за игра, вдъхновена от творчеството на големия английски писател Дж. Р. Р. Толкин. Освен това една игра наистина трябва да е особено специална, за да ме накара да се потопя в нейния свят по начина, по който направи това Middle-earth: Shadow of War. Дни наред заспивах, виждайки подканящи бутони от бойната система на играта за поредното париране или отбягване на удар. Чувах бойните крясъци на орките и гласовете на моите командири, подканящи ме да вляза в битка. Звучи странно, но мисълта ми е, че Middle-earth: Shadow of War до такава степен се прокрадна в моята реалност, че великолепната визия на Monolith за Средната земя ме плени със замах.

За хората, елфите, орките и всички останали

Вашият герой се нарича Талион и ви е добре познат от предната част. Той е рейнджър от Гондор, първоначално базиран на границата с Мордор, начело на постоянна мисия с цел охрана на Черната порта. Още през първите 30 минути от играта, чиито събития започват директно след края на Shadow of Mordor, ще видите и нови, и познати лица, а ако сте фенове на света на Толкин, не може да пропуснете и множеството локации, оживели от романите. След кратък туториал по стелт придвижване и тихо прерязване на оркски гърла, светът се отваря и имате достъп до неговите пет основни региона. Очакват ви 30 - 35 часа геймплей за завършване на основната компания и това е, без изобщо да се докоснете до потенциално многократно по-голямото време за преиграване и изследване на картата и допълнителните неща, които може да откриете.

Мисиите ще ви пренесат около Гондор, където ще научите как Минас Итил е атакуван от силите на Саурон начело с Назгулите. Ще се срещнете с жена на име Елитариел, с която ще си помагате доста преди историята да свърши. Очакват ви паметни схватки със самите Конници и техния предводител, както и с някои невиждани досега злодеи от Средната земя. Всички мисии - и основните, и страничните - играят своята роля в оформянето на това, кой всъщност е Талион и каква е неговата съдба. Нито една не е просто пълнеж; всичките са майсторски замислени, имат своето място в историята и ви дават наистина фантастично изживяване.

Между нас има история

Прочутата от оригинала Nemesis система се завръща и дава дълбочина и уникалност на иначе не особено оригиналната задача да изколите армията на Мордор и всички други слуги на злото. Това не е никак лесна работа, тъй като убиването на особено гнусните орки от първия път става с доста напъни. Всеки от тях си има силни и слаби страни, за които можете да научите, като разпитвате определени редови войници, маркирани със зелена иконка над главите им. Ако не използвате някоя от слабостите на капитаните срещу тях (например стрела в главата или комбо от няколко удара), има сериозен опасност те да се възстановят и да ви нападнат изневиделица с реплика от сорта на „Този път ще ми паднеш, нещастник!“. Има още една подробност – ако някой от обикновените врагове ви убие и има свободна позиция за капитан, той ще бъде повишен в ранга като награда за това, че ви е убил. Именно това, наред със злопаметността на гадовете прави разчистването на оркските редици толкова трудна задача. Но пък е страшна зарибявка, спор няма.

Развълнуван да споделя най-интересното, прескочих основното – светът отново е напълно отворен, като по картата са разпръснати „мисии“. Те биват три вида – основни, които развиват историята; странични, които я допълват; и специални, които ви носят различни бонуси. Изборът коя след коя ще играете, е изцяло във ваши ръце. А можете и просто да си обикаляте и да трепете орки за кеф. Като го споменах – търчане ще има доста. Нещата доста се улесняват от наличието на умения като Elven Agility и Shadow Strider, които ви позволяват да се движите доста бързо из света. Стремежът да отключите и развиете по-важни умения и да натрупате по-добра екипировка бързо става адски зарибяващ.

Assassin of Arkham

Но да хвърлим едно око и на геймплея. Когато за пръв път видях трейлър на играта, отново много ми заприлича именно на гореспоменатата и превърнала се в добре позната на геймърите поредица на Ubisoft. Сега, когато играта вече е факт, в геймплейно отношение съм по-склонен да я оприлича на странна смесица между Prince of Persia и произволна част от Batman: Arkham поредицата. Първата причина за това е, че Талион изключително много ми напомня именно безименния принц, който се опитва да промени съдбата си... даже мотивите на двамата са подобни. Другото са бойната система и наличните акробатики.

Боят е микс именно между гореспоменатите две заглавия – базиран е на комбо системата от Batman, при която трябва да навързвате един след друг удари без прекъсване и при всяко попадение в нечия физиономия играта ви възнаграждава със забавен кадър. Приятна изненада е, че враговете изобщо се бавят и ви се нахвърлят по няколко едновременно. Талион обаче владее богат арсенал от умения и може да се прехвърля ловко над главите на урук-хаи и да прави особено ефектни комбота с меча или счупения си кинжал. Освен това героят ви може да тича по повечето стени, макар и само в посока нагоре... не виждам смисъл да описвам приликите повече. Само ще допълня, че освен двете гореспоменати средства за сеене на смърт ще разполагате и с верния си лък. Bird of Prey е умение, с което може буквално да замръзнете във въздуха, докато използвате Focus, за да изстреляте стрела с убийствена точност.

Наличният ви арсенал, както и уменията ви могат да се ъпгрейдват. За първите трябва да събирате специални руни от повалените оркски капитани, които можете да вграждате в оръжията си. Всяка от тях дава по нещо различно – двойно количество щети, по-лесни точни удари и т.н. За да отключите повече слотове за руни обаче, ви трябва специален ресурс – материал, измислен специално за играта. Важното е, че го печелите от допълнителните задачки, както и някои други действия, които ще ви оставя да откриете сами. Талион вдига и нива на опит, разбира се, като всяко му позволява да отключи по едно умение. Тук системата също е подобна доста на Arkham поредицата, което на този етап не би трябвало да е изненада за когото и да е.

Средната земя: място за ценители

За да не ви развалям напълно удоволствието от играта, приключвам с описанието на историята и геймплея дотук и минавам на техническата част. Shadow of War изглежда страхотна и е истински еквивалент на Средната земя, оживяла на вашия телевизор. Играта върви прекрасно и е добре оптимизирана. Единственото оплакване е от ниския фреймрейт на някои места, най-вече в големи мелета и широки открити пространства. Във всеки случай играта не е чак толкова тежка, колкото я изкарват, и нищо не пречи да ѝ се насладите визуално.

А гледката е наистина страхотна! Макар да не съм от най-заклетите фенове на Толкин, бях запленен от всичко, което се откриваше пред очите ми. Всяка местност е пипната с любов към детайла. Не мисля и че има двама еднакви орки в играта. В един момент започнах да усещам полъха на виртуалния вятър и да се заглеждам в калта и локвите, които се образуват, когато завали дъжд. Гледах изумен как още на първия капитан, който открих, му текат лигите и се стичат надолу към земята. Усещането се запази и при гледката как черната и мазна като нефт оркска кръв хвърчи на забавен кадър след като Талион отсече главата на един от враговете при една особено ефектна сцена. Красива работа, мамка му! А звукът? Музиката е издържана в тона на филмовите трилогии на Питър Джаксън, а за озвучаването са се погрижили имена, като Трой Бейкър, Алистър Дънкан, Лаура Бейли и дори неповторимия Фред Армисен. Какво повече да иска човек?

Сянка на съмнение

Един от малкото проблемни аспекти на играта е наличието на т.нар. loot boxes, които съдържат предмети и могат да бъдат отваряни с истински пари. За щастие в нито един момент от Shadow of War тези микротранзакции не са откровено тикани в лицето на играча. Всъщност опцията да закупите виртуална валута, с която да отваряте кутиите, е скрита под две менюта и играта никога не ви насочва откровено към тях. Микротранзакциите почти не се споменават, да не говорим, че към момента, когато започнах да разглеждам по-подробно менютата и какво се крие в тях, вече имах четири такива кутии, натрупани от чиста игра. С други думи микротранзакциите наистина не изглеждат на място в такова ААА заглавие, но поне са елегантно вкарани и не дразнят.

Много от коментарите ми по-горе са непривично емоционални за мен, но са провокирани от вълнението ми при срещата с Middle-Earth: Shadow of War. Отдавна не ми беше попадала игра от подобен тип, която да ме запали до такава степен, че да не мога да я пусна до самия край. Животът в Средната земя е мрачен, кръвопролитен и завладяващ като силно питие в бурната нощ след жестоката битка, окървавила близкото поле. И мисля, че няма да сбъркам, ако нарека играта едно от най-добрите екшън заглавия по Толкиновата сага изобщо!

Middle-Earth: Shadow of War е достъпна в Ozone.bg

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от Play

Първият тийзър на Spider-man: Into the Spider-Verse ни запознава с неочакван нов герой

0 | Преди 11 ч.