Най-високият клас е това, което привлича най-силно любопитството ни. И това е разбираемо! Кой не иска да чете и евентуално да има най-новото, най-скъпото, най-мощното? В този контекст винаги се сещам за често срещаното изказване, че мощната кола можеш да я караш и бързо, и бавно, но със скромния автомобил нямаш този избор. Ако обаче се обърнем към потребителските ни навици и нужди, колко от нас реално имат нужда от „свободата“ на най-скъпата кола? Особено когато има бързи модели, които не са най-скъпите? Подобна е ситуацията и във всяка една продуктова категория, особено в смартфон сегмента – затова съществува и понякога объркващото море от модели, разновидности и серии. В подобна ситуация объркването е нещо нормално.

Именно от тази позиция подходих от момента, в който получих Huawei P20 за тест. Илия вече сподели своето мнение за по-скъпата Pro версия, а за мен остана да проследя дали и P20, който остана леко в сянка от светлините на прожекторите, има какво да предложи на потребителите, особено имайки предвид по-ниската му цена. И ако мога да издам малко от финала на това ревю – да, има, но ако си спестим детайлите, няма да можем да направим правилен избор, нали? А тук най-важен е въпросът.

Дизайн: различен с намигване

Знам, че тази година флагманите на Huawei направиха наистина голяма скок в технологията на камерите, но преди да стигна до това сериозно оръжие в арсенала на китайския производител, искам да обърна внимание на дизайна. Той е все по-важен при избора на смартфон и това е разбираемо. Ако преди години оперативната памет и процесорът бяха козовете на компаниите, днес те са достатъчно мощни дори в по-нисък клас телефони. Така на преден план излиза камерата (отново я споменавам) и именно дизайнът. Смартфонът вече е много повече от джаджа само за най-запалените фенове на технологиите, а е част от ежедневието ни, от начина ни на живот. На нашите родители, приятели и дори на децата. И P20 има дизайна за това.

В него не е останало нищо от облика “на сигурно”, който моделите на компанията изповядваха. Честно казано, за мен тук скокът също е много голям. Вижте дори цвета на тестовия телефон - градиентът от розово към бяло изглежда много добре. Дори по-добре на живо, отколкото на снимки. И това е смело и различно решение. Допада ми и начинът, по който са разположени надписите на гърба - препратка към класическите камери. И именно заради този различен и дори експериментален подход до голяма степен мога да простя на Huawei намигването към дизайна на iPhone X - от прореза в екрана, та чак до разположението на двойната камера на гърба. Разликата тук е, че прорезът е по-малък и може да го скриете чрез софтуер, както и запазването на по-дебелата рамка под дисплея, приютила сензора за пръстови отпечатъци.

Независимо от това P20 е откровено красив телефон със стъклен Gorilla Glass гръб, който се извива към металната рамка. Същото прави и стъклото Gorilla Glass отпред, зад което е 5.8-инчовият екран със съотношение 18.7:9, а под него е и сензорът за пръстови отпечатъци. Любимото за мен място, защото мога да отключа телефона, без да трябва да го вдигам от масата. Сензорът работи бързо и точно, но от Huawei са се погрижили и за още един вариант - Face Unlock, или да използвате лицето си като ключ за телефона. Функцията е бърза дори и от по-странен ъгъл и свикнах с нея, въпреки че бях скептичен. Заради това пробвах да отключа телефона с моя снимка, което не се увенча с успех. Ще се сблъскате обаче с неуспех с отключването и ако сте обвити от пълна тъмнина.

И така P20 се усеща добре в ръката, много здрав, много добре сглобен и много удобен дори за хората с по-малки ръце. Това, което обаче ми липсва, е 3.5 мм жак, въпреки че е нещо, което лесно се преживява благодарение на преходника в комплекта. По-голямата липса обаче е на пълната водо- и прахоустойчивост и P20 е носител на сертификат IP57 - устойчивост на пръски. Честно казано, съм изненадан от това, особено като имаме предвид, че Pro версията е IP67. И докато съм на темата разлики между двата модела, тук говорителят е един - на долния профил на устройството. Звукът е достатъчно силен, но позицията е такава, че можете лесно да го приглушите с ръка по време на игра или гледане на видео.

Прорез?

За пълното мултимедийно изживяване имате нужда и от добър екран. Макар и да не е AMOLED или с QHD резолюция, 5.8-инчовият дисплей на P20 е от качествените LCD варианти на пазара. Цветовете са добре пресъздадени, като имате възможност допълнително да ги персонализирате от менюто и да вдигнете наситеността им, ако това е предпочитанието ви, или пък да се доверите на автоматичния режим, който се настройва според средата. Отново е въпрос на личен избор. Екранът е ярък, а ъглите на видимост са отлични - типично за този тип панели. Резолюцията е FHD+ или 2244x1080 пиксела, но няма да видите назъбени краища на текста, нито зърнени изображения. Когато гледате видео в YouTube или Netflix, прорезът се скрива, за да не нарушава картината. Черната лента около него е точният размер, но тъй като панелът е LCD, можете да видите разлика под определен ъгъл и ако целенасочено я търсите.

Изборът за скриване на прореза ми допадна, въпреки че го оставих видим. Всъщност цялостната възможност за избор в P20 ми хареса. Пример е и начинът ви навигиране из интерфейса. Това може да стане чрез стандартните софтуерни Android бутони, може да е само чрез един софтуерен бутон или пък директно чрез сензора за пръстови отпечатъци. Избрах последното, защото така се освобождава още място от екрана. Приплъзване наляво или надясно отваря списъка с активни приложения, едно натискане е стъпка назад, а задържане - директен достъп до началния екран. Това високо ниво на персонализация се запазва и при интерфейса EMUI, в който Huawei облича Android, но за него - след малко, защото преди това най-накрая дойде времето да ви разкажа (и покажа) камерата на P20.

Камерата

Ако предпочетете P20 пред Pro версията, трябва да се примирите не само с липсата на третата камера, но и с малко по-скромния сензор и размер на пиксела и само 2x зум. Бързам обаче да ви успокоя, че в никакъв случай няма да останете разочаровани. На гърба е конфигурацията от 12 MP RGB с бленда F/1.8 и 20 MP монохромен сензор с бленда f/1.6, разработена отново с Leica. Цветният сензор вече е 1 към 2.3 инча, а пикселите са още по-големи - 1.55 микрометра, - рекордни за смартфон сегмента, като само Pro версията има по-големи. Това означава, че камерата улавя повече светлина, повече детайли и е готова за качествени снимки, подкрепена от изкуствения интелект Master AI.

Той се справя отлично в разпознаването на сцени, сред които небе, зеленина, куче, котка, храна и много други. За това му е необходимо по-малко то секунда. Когато разпознае обекта, изкуственият интелект прави най-добрите според него настройки за ситуацията. В седмиците, в които използвах телефона, намесата на Master AI невинаги ми допадаше заради засиления цвят и контраст, които прилага. В някои ситуации, когато снимате макро или текст, е полезен, но в други - особено когато снимате зеленина - по-добре да не му се доверявате напълно, освен ако не искате силен филтър като за Instagram. Вариантът е да го изключите въобще от менюто или да отхвърлите предложените настройки чрез натискане на X-чето на екрана. Изкуственият интелект обаче помага за по-доброто пресъздаване на някои сцени и режими и там ролята му е важна за качеството на снимката. Пример е прилагането на портретния режим или приоритет на блендата и точното очертаване на обекта, който трябва да е на фокус.

Телефонът е сред най-добрите в това - обектът изпъква отлично и дори да снимате човек с буйна коса, замазването в краищата е малко. Цялостно P20 е способен на много качествени снимки. Контрастът и динамичният обхват са на високо ниво, балансът е добър, както и детайлите. Понякога ще видите прекалено изостряне в далечните обекти, но нищо прекалено. Монохромният режим продължава да ме впечатлява всеки път с качеството си, липсата на шум и високите детайли.

Тази година обаче останах впечатлен от още нещо - нощните снимки. Истинската магия става, когато включите Night Mode. Въпреки че липсва оптична стабилизация, от Huawei са горди със своята AIS - нещо като електронната стабилизация, но подпомагана от изкуствения интелект. Благодарение на нея нощният режим използва дълга експозиция, която продължава да събира светлина за от няколко секунди (при почти пълна тъмнина те могат да достигнат и до 20), а AIS обира всички треперения на ръката и получавате качествени нощни снимки. Е, ако имате движещ се обект в тях, той няма как да запази фокуса си.

Именно при нощните снимки Pro версията се справя една идея по-добре, но тя е единствената, която бие този телефон. Самите нощни снимки са с много добри цветове и дори в далечните обекти - там, където обикновено се намесва агресивното шумопотискане при ниска светлина, ще видите ясни детайли.

Както вече сте научили, голямата изненада е липсата на стабилизацията при снимането на 4K видео - една от големите критики към новите флагмани на Huawei. За мен също е интересно решение, но е нещо, което Huawei евентуално може да оправи чрез софтуерен ъпдейт чрез споменатата AIS.

Oт Huawei са променили малко и интерфейса на камерата, който е по-удобен от този в предишните версии, но все още озадачава с някои неща - HDR продължава да бъде отделен режим в допълнителните настройки (макар и Master AI да го прилага в автоматичния режим), а любимият ми монохромен режим е в менюто “Още” за сметка на други, по-малко използвани функции. Последното допълнение е все по-популярният Super Slow-mo режим с 960 кадъра в секунда и 720p резолюция, като можете да направите само кратък клип. Качеството е добро, но сякаш е една съвсем малка стъпка под това на конкурентите.

Предната камера е 24 MP и записва видео с до Full HD резолюция. Тя също си има портретен режим, който не е толкова прецизен, колкото този на основната, но се справя добре. Имайте предвид, че дори когато изключите напълно разкрасяването, пак ще видите леко изглаждане на чертите ви.

За пореден път ще кажа това за камерата на флагман на Huawei - ще ви кара постоянно да експериментирате, да снимате и да търсите интересния кадър и въпреки че понякога може да е неконсистентна, винаги има с какво да ви впечатли - особено с най-добрите нощни снимки. От Huawei и Leica съвсем явно търсят по-творческия подход към снимките и богатството от режими го потвърждава.

EMUI и хардуерът

Така стигаме и до винаги най-интересния елемент в телефоните на Huawei, особено за почитателите на чистия Android - интерфейса EMUI, който тук е върху Android 8.1. Той продължава да се развива, но все още е претрупан и сякаш се опитва да промени всеки елемент от Android. Това понякога е добро решение, друг път обаче е просто напълно ненужно. Дублирането на приложения продължава, като обикновено покрива около 7 - 8. Сред тези на Huawei обаче има някои полезни, сред които на първо място поставям отличната галерия, която има и мощен редактор на снимките, групира ги в албуми и има още някои интересни функции. Друга функция, която смятам, че ще е полезна за много от вас, е заключването на важни за вас приложения. Когато използвам телефон на компанията, универсалната търсачка е директният ми достъп до почти всичко. Тя търси както в настройките, така и приложения и дори в мейлите ви. Наличен е и преводачът на Microsoft, който се възползва напълно от отделния чип за изкуствен интелект на Kirin 970.


Хубавото е, че отново имате голяма свобода и можете да персонализирате облика на EMUI по всевъзможни начини. Продължавам да се чудя защо настройката за автоматична яркост на екрана не е извадена в падащото меню, както и защо има толкова силна интеграция на Amazon и технологията за разпознаване на обекти, но нищо прекалено, което да ви се натрапва и да крещи постоянно “използвай ме”.

Работата на телефона е бърза и не съм имал никакви проблеми с това, дори и с по-тежките игри, въпреки че процесорът беше представен с Mate 10 Pro през октомври. Единствената разлика спрямо актуалните модели може да се появи в даден по-далечен момент при бъдещи по-тежки игри, но за всички останало хардуерът, допълнен от 4 GB RAM, се справя качествено.


Вътрешното пространство е 128 GB и липсва слот за microSD карта. Останах доволен и от 3400 mAh батерия, която без проблем ще е достатъчна за целия ден, освен ако нямате екстремно използване. Иначе можете да очаквате да си легнете с останали двуцифрени проценти. Телефонът е оборудван и с технология за бързо зареждане и 30 минути са достатъчни за малко над 50%, но продължава да липсва безжичното зареждане.

Е, заслужава ли си?

Ако се върна на въпроса, поставен още в заглавието на ревюто, вярвам, че вече сте формирали отговора си. Моят е, че P20 е много, много качествен флагман, особено за цената, която има (към момента на писане е около 1200 лева). За върховите модели на конкурентите, включително и Pro версията на P20, ще трябва да платите още няколкостотин лева, а дали наистина имате нужда от малкото допълнителни неща, които липсват тук? Защото P20 не е най-върховата спортна кола, но е много далеч от бавното и спокойно семейно комби. Много далеч.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Tech

Samsung започва производството на чипове по 7nm процес

32 | Преди 16 ч.