Представете си, че живеете в езеро. Вие сте риба, която има очи от двете страни на главата, и всичко, което познавате през живота си, е подводният свят с неговата растителност и останалите риби, плуващи около вас. Слънчевата светлина прониква, разсейва се и се пречупва във водата. Вие сте убедени, че това е целият свят, защото всичко, което виждате и усещате, е около вас.

Въпреки това навън съществува коренно различна среда, далеч от вашата видимост, вашите сетивни възможности – там, където на животните не е нужна вода, за да дишат, а цветята цъфтят в много по-сух свят.

Това е и физическата ситуация, в която всички ние с вас се намираме. Ние сме нещо подобно на тези риби, а всички останали измерения, по-високи и сложни от нашия триизмерен свят, просто не можем да възприемаме.

Всъщност има една теория, която се опитва да намери връзките на нашия свят с квантовата механика (законите на големия свят с тези на микросвета). Но тази теория би могла да е валидна само ако допуснем, че Вселената се състои от повече познатите на хората 4 измерения, с които сме свикнали. Много физици вярват в тази теория и се опитват да докажат, че в Мултивселената (множество вселени, подобно на сливащи се и разделящи се мехури) съществуват 10 или дори 11 измерения.

Теорията на струните има за цел да обедини всички физични взаимодействия (слабо, силно, гравитационно и електромагнитно) в едно. Но това е доста сложна задача, свят, далеч по-сложен от нашия. И все пак - ето един кратък опит за просто обяснение на множеството измерения, от които вероятно се състои всичко.

 

Обикновеният наш свят

Обкръжаващата ни действителност за нас е много по-лесно разбираема. За да се ориентираме, се нуждаем от само 3 измерения, започвайки от нулевото. В геометрията то е представено от точката. Това е обект, който всеки от нас познава и представлява само едно просто понятие. Тя няма никакви параметри, като например дължина и ширина. Тя няма размери.

Когато съединим две точки в пространството, се получава едномерна система. Тя се нарича линия. По нея можем да се движим и да задаваме позиция, но обектите в нея могат да имат само ширина. Наричаме я ос „X”.

Ако построим стандартна координатна система, ще получим второто измерение – двуизмерния свят на първите анимационни филми. Тук вече имаме ширина и височина (добавяме ос Y). С такива обекти се сблъскваме постоянно – изображенията на монитора, рисунките, дори и игрите, макар че ни изглеждат с дълбочина.

Ако добавим и мярката за дълбочина, третата ос към координатната система (оста Z), ще получим вече нашия познат свят. Всичко, което виждаме наоколо, е триизмерно (с малки изключения). Можете да си представяте това измерение като пространство, но без време.

 

Четвъртото измерение

Макар и да не го виждаме, то все пак е част от нашия реален свят, само че няма пространствено значение. То се състои от… времето. Времето ни помага да открием местоположението на даден обект във Вселената, както и да добавим начин за изменение на третото измерение. Помните ли, че нарекохме третото измерение пространство без време? Е, сега официално вече имаме космическото време.

Този, който прави велико откритие, доказвайки че пространството и времето са свързани, се нарича Алберт Айнщайн. Но дори без него не е толкова сложно да си представите 4-тото измерение. Помислете за вашия живот досега. Колкото и да е дълъг, той все пак се състои от отделни моменти, мигове, нещо като кадри от филмова лента, слепени заедно. Ако съедините всички тези събития, ще получите дадено измерение. Затова 4-тото измерение за вас са кадрите на целия ви живот.

 

Петото измерение

Всички измерения след 4-тото все още не са напълно доказани, а освен това са все по-сложни за нашите представи. Всички те са незабележими за нас, затова много учени считат, че те съществуват на субатомно ниво.

Според Теорията за мултивселените във всеки един миг ние създаваме нова реалност в друго измерение. Излизате от дома си и завивате наляво, но в друга проява на вашето битие вие завивате надясно. Това е петото измерение. Но ето още по-ясно обяснение…

Много от вас са чели статии и романи за пътешествия във времето и знаят каква важна роля в повечето от тях играе изкривяването на пространствено-времевия континуум. Точно това е и самото 5-о измерение – в него именно се „сгъва“ четириизмерното ни пространство-време, за да сближи две точки, свързвайки ги в права. Без това сгъване пътешествието между двете точки би било прекалено дълго или направо невъзможно.

Ако направим груба аналогия – петото измерение е аналогично на второто. Само че в него трябва да разглеждаме пространство-времето като едноизмерна линия, част от двуизмерна плоскост с всички възможни нейни посоки, под всички ъгли. Схванахте ли? Ако разглеждате нашия свят като една линийка, то тя може да бъде ориентирана в безброй много посоки, именно затова всяко наше действие създава нова реалност в Мултивселената.  

Може би някои по-запознати читатели вече са се замислили за възможностите на свободната воля в условия, където бъдещето вече съществува, но все още не е известно. Науката нарича отговора на този въпрос – вероятности. Бъдещето не е просто едно стръкче, а цял огромен венец от възможни варианти на развитие на събитията. А кой от тях ще се осъществи, ще разберем, когато стигнем дотам.

 

Шестото измерение

Всяка от тези вероятности съществува във вид на едноизмерен отрязък върху плоскостта на петото измерение. Но как бързо да прескочим от един отрязък на друг? Разбира се – ще сгънем отрязъка като лист хартия. Но къде да го сгънем? Правилно – в шестото измерение, което придава на тези сложни структури „обем“. Това действие вече позволява да попаднете не само в бъдещето или миналото на настоящия свят, но и във всяка възможна реалност на друг, паралелен свят. Там можете да видите всички възможни бъдещи, настоящи и минали събития от самото начало на нашата Вселена. Теоретично, ако можете да овладеете петото и шестото измерение, ще можете да пътувате във времето и да избирате съвсем друго, алтернативно бъдеще. Или минало.

 

Седмото измерение

Тук нещата стават още по-сложни. От седмото до деветото измерение вече се появяват възможност за нови Вселени с нови физични природни сили и различни закони на гравитацията и светлината. Седмото измерение е началото, в което се сблъскваме с нови Вселени, които имат различно начало спрямо нашата. Тоест те са се появили не в резултат на Големия взрив. В измеренията до 6-ото включително ние все пак имахме отправна точка – именно Големия взрив. В седмото обаче тези начални точки са… безкрайно много. Появява се възможност за каквото и да е начало на каквото и да е събитие. Безкраен брой големи взривове.

Можете да мислите за седмото измерение като нова посока, отсечка, която се състои от безкраен брой шестизмерни… точки. Така че всяка една точка на тази права притежава безкраен набор варианти за развитие на събитията в друга Вселена, образувана не в резултат на нашия Голям взрив, а в други условия и закони. Тоест седмото измерение представлява нещо като магистрали от паралелни светове!

 

Осмото измерение

То събира всички прави от 7-ото измерение в една „плоскост“. Това е плоскостта на всички възможни минали и бъдещи времена за всяка Вселена, простиращи се до безкрайност. Осмото измерение дава още по-големи възможности – безкраен брой на начало и на развитие на всички събития. На практика там можете да разберете всичко за всички Вселени – от начало до край.

 

Деветото измерение

Може да се сравни с книга, която събира в себе си всички „листове“ от осмото измерение. Това е съвкупността от всички истории на всички Вселени с всички възможни закони на техните физики и всички начални условия и „големи взривове“. Затваряйки тази книга, ще стигнем до последното, десето измерение, което само по себе си представлява нова… „точка“. Там вече опираме в крайния предел.

 

Десетото измерение

То отново може да се разглежда като „точка“, която обаче вече обхваща всичко възможно и въобразимо. След пределите на това последно измерение не можем да си представим нищо. Това е границата на онова, което можем да постигнем в останалите предишни измерения.

Според Теорията на струните именно в десетото измерение извършват своите колебания струните – базовите частици, от които се състои всичко. Ако десетото измерение съдържа всичко и всички Вселени, плюс всички възможности, то струните съществуват навсякъде и във всички възможни времена. Тоест всяка струна съществува и в нашата Вселена, и във всяка друга във всеки един момент от времето. Интересно, нали?

Спечели Samsung Galaxy Note 9 в новата инициатива на Go Guide - Go Guide Awards

 

Най-четени
Всички

Huawei със страхотна оферта към българските потребители

100 | 14.08.2019
Още от HiEnd

Повечето YouTube клипове за глобалното затопляне всъщност го отричат

45 | 12.08.2019